Анна Шехтова – моделът зад обектива

Анна Шехтова е една от харизматичните родни манекенки. Със своята близначка Боряна си проправиха път към подиума във времена, когато пластичната хирургия не беше толкова популярна, а естествената красота на почит. Днес Анна е предимно зад обектива, в ролята на фотограф и вече няколко самостоятелни изложби. След модата Анна откри нова страст, а времето зад обектива е също толквоа вълнувашо за нея, колкото и миналото й като модел.

След много години прекарани пред обектива, сменихте ролята и сега сте зад фотоапарата. Къде се чувстват по-комфортно?

 Дългите години работа в света на модата ми дадоха опит и увереност. Преходът към фотографията се случи много плавно и естествено, в един етап на собствено осъзнаване, в който усетих категоричното ми увлечение и страст към фотографията и реших да се отдам на това. Чувствам се еднакво комфортно и в двете роли. Фотографията е още нова за мен професия , усещането за ново и различно ми дава огромна страст и вълнение да се отдавам напълно във всеки един проект с желание за постигане на нови мечти.

Как се запалихте по фотографията?

Двете ми дъщери са голямото ми вдъхновение и ми дадоха увереност да се отдам на тази страст и да реализирам своите идеи. Двете са също много артистични натури и винаги с желание и готовност се включват във фотосесии. Вдъхновяват ме и ми дават нови идеи.

Би ли се върнала отново към модата и подиума?

Модата е неизменна част от живота ми. Времето за подиума е минало за мен и съм взела всичко най- прекрасно като изживявания, познанства, емоции, опит. Продължавам да поемам отбрани ангажименти за фотосесии, защото моделството още ми доставя голямо удоволствие.

Какво мислиш за съвременните родни модели и конкурси? Доста често се говори за купени титли, много млади момичета са със силикон. Имате ли усешането, че със сестра ви бяхте част от едно по „естествено“ време?

Мисля, че е напълно нормална тази промяна както в модните среди така и в другите сфери. Живеем във време на нови технологии, нововъведения, затрупвани сме от информация и всичко това оказва своето влияние. Но аз смятам, че в същото време високо образованите хора остават верни и ръководени от естетиката и градивното в новостите.

Как се роди идеята за снимките и изложбата на лица от сериала „Откраднат живот“?

Евтим Милошев ме покани да се включа в екипа на Откраднат живот и да снимам моменти от снимачния процес така наречения бек стейдж. Присъствах на снимките месеци наред, налагаше се да пътувам до България конкретно за това, за да мога да заснема  възможно най-много моменти. В процеса на работа се роди идеята да направим изложба  и да покажем портрети на едни от най-любимите лица на българското кино. Работя и в чужбина и наблюдавам една тенденция на представяне на фотографии чрез публикуване в луксозни издания- един модерен, елегантен начин да достигнат до по- голяма публика и да останат във времето. Затова реших, че бих могла смело да се опитам да покажа и в България този начин на представяне на това изкуство и публикувахме и книга. Фотографиите имат много голяма сила  сами по себе си и мисля, че в комбинация с художествения изказ добиват още по-голямо внушение. В книгата всеки портрет е придружен от сценарийни текстове от сериала.  В книгата заедно с портрети на актьорите включихме и снимки на снимачния екип, защото мисля, че те са една много важна част от процеса на създаване на сериала.

 Какво беше усещането да наблюдавате процеса на снимките?

Образите в сериала са много колоритни и вълнуващи, сюжетните линии са толкова разнообразни, че всеки би открил най-интересните за себе си. Аз имах щастието да бъда част от този екип с интересни личности, които ми дадоха възможност да работя в много задружна и приятелска среда. Вълнуващо беше за мен да наблюдавам тези моменти на превъплъщения в различни образи и в следващия момент реалните образи от ежедневието.

 Имате ли любима снимка от изложбата?

Финалният подбор на снимките беше много труден. Идеята беше да покажем максимално повече лица. Всеки един от тези портрети има своята красота и внушение. Аз трудно бих определила и посочила любим сред всичките, но ако трябва да го направя това би бил портрета на Пепѐ – изключително емоционален .

 С какви впечатления остнахте от акьорите като Юлиян Вергов, Марта Вачкова, Владо Пенев?

Тези имена са важни фигури в българското кино и за мен беше чест да работя с тях. Колоритни личности, прекрасни хора, професионалисти ,с които е безкрайно лесно и забавно да се работи.

 Какви са следващите ви планове в областта на фотографията?  

Все още съм в еуфория от изложбата и представената книга. Това беше един проект, на който посветих много време, усилия и емоции, и съм щастлива, че вече е факт. Това ми дава нови сили и вдъхновение да продължавам напред с идеи и цели. Пожелавам си следващият ми творчески проект да бъде още по-вълнуващ и отново представен в София.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *