Първото стихотворение на Леда Милева

Необятно богато творчество остави във вечността Леда Милева.
„Зайченцето бяло” и до днес си остави символ на детството, а малчуганите още дълго ще откриват вълшените светове на георите в  творчеството й. Тя е автор на 30 стихосбирки за деца, писала е пиеси и статии. До последния си дъх,  тя пази специално място в за първото написано от нея стихче. Създава го  едва на 9 година. Точно четири години след „онзи ужасен ден в живота й”, както самата тя го описва – 15 май 1935 година.  По това време малката Леда и семейството й обитават малка стая в къща в София. В същия ден баща й Гео Милев е извикан за справка в полицията „Онази справка, от която дълго чакахме да се върне, но никога повече не го  видях”, разказва години по-късно Леда.  Останала без родителя си, бъдещета поетеса расте само с майка си и своята сестра в голяма бедност и с много лишения. Чувстителната й детска душа, трудно понася случващото се.  Често намира утеха в мечтите си. От съвсем малка се радва на всеки стрък трева, на всеки изгрев на слънчето.  Търси своята утеха в красотата на природата. Така случайно от перото й се появяват първите й строфи. Само в четири реда, без заглавие, създадени в студен зимен ден. Тя вижда красотата навън и думите оживяват.

„Цветенцата заспиват,
тревичките почиват,
а от небето сиво се сипят мълчаливо
белите снежинки като във картинки.“

Тази ведрост, която струи от първото й стихче, запазва и до последно в творбите си. За нея често казват, че е съдала едни от-великите детски стихчета, защото е  запазила в себе си душата на дете.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *